Страници

Снимки на стара Банкя и малко история


"Отварям прозореца. От вън лъхва една влажна струя, пресен, чист въздух. Заедно с нея нахълтва в стаята ми шума на концерта, който образуват стотици птици в клоните. Не ме сдържа ни минута. Обличам се и излизам на вън, по дъбите. Какъв концерт! Цялото птиче царство се разбудило в шумата, здрависва възкресаящата зора с радостни ликувания. Запяло, зацвъртяло, зачуруликало, залудяло; едно безконечно съчетание от сребристи звукове, от звънливи ноти пълни с празничен ек. Из всеки лист всякъш излиза един звук; една песен; всякъш всеки дъб се преобърнал на огромен музикален инструмент пее, звучи, шуми неистово, като една душа в пароксизма на радостта. Боже, колко е добро под тая музика! " Така Иван Вазов вижда Банкя през 1900 г. Десет години по късно, тук е открита най-модерната обществена баня в България....
Стара Банкя - Дилижанс
"Отварям прозореца. От вън лъхва една влажна струя, пресен, чист въздух. Заедно с нея нахълтва в стаята ми шума на концерта, който образуват стотици птици в клоните. Не ме сдържа ни минута. Обличам се и излизам на вън, по дъбите.
Какъв концерт! Цялото птиче царство се разбудило в шумата, здрависва възкресаящата зора с радостни ликувания. Запяло, зацвъртяло, зачуруликало, залудяло; едно безконечно съчетание от сребристи звукове, от звънливи ноти пълни с празничен ек. Из всеки лист всякъш излиза един звук; една песен; всякъш всеки дъб се преобърнал на огромен музикален инструмент пее, звучи, шуми неистово, като една душа в пароксизма на радостта.

Боже, колко е добро под тая музика! "
Така Иван Вазов вижда Банкя през 1900 г. Десет години по късно, тук е открита най-модерната обществена баня в България...

През 1907 г. по инициатива на тогавашния министър на земеделието и търговията д-р. Никола Генадиев, започва строежът на Голямата баня в Банкя. Автор на проекта е мюнхенският проф. Артур Хохедер, а ръководител на строежа - архитект Нено Нешев. Предприемачи са братя Савови от София и банчанина Никола Рангелов. Строителството продължило три години, а тържественото откриване е през 1911 год. Тогава започва и оформянето на терена около банята в красив парк. По-късно паркът е разширен с допълнителни озеленени пространства в които са засадени екзотични дървесни видове. Заслуга за този райски кът има инж. Димитър Христов. Той не само направил плановете на терена, изградил го, но и допълвал ежегодно насажденията с видове от Софийската и европейските ботанически градини.
Стара Банкя - Минералната баня
През 1907 г. по инициатива на тогавашния министър на земеделието и търговията д-р. Никола Генадиев, започва строежът на Голямата баня в Банкя. Автор на проекта е мюнхенският проф. Артур Хохедер, а ръководител на строежа - архитект Нено Нешев. Предприемачи са братя Савови от София и банчанина Никола Рангелов. Строителството продължило три години, а тържественото откриване е през 1911 г. Тогава започва и оформянето на терена около банята в красив парк. По-късно паркът е разширен с допълнителни озеленени пространства в които са засадени екзотични дървесни видове. Заслуга за този райски кът има инж. Димитър Христов. Той не само направил плановете на терена, изградил го, но и допълвал ежегодно насажденията с видове от Софийската и европейските ботанически градини.
Стара Банкя -  Паркът и Банята
Двадесет години след построяването на банята и градината към него, те са описани от д-р Марин Русев по следният начин:
"... Тя представлява изящна монументална, двуетажна сграда, построена на около 50 м. източно от старата баня ... Постройката се намира в дъното на голям и художествено украсен с цветни фигури и лехи парк, прорязан през средата от малката рекичка ... и кръстосван от много сенчести алеи, с удобни пейки за почивка. Още с влизането си през голямата врата, посетителя върви по хубавата централна алея посипана с бял пясък, всред пъстроцветна, необятна гледка и гъсто наредени сенчести дръвчета ... "
"След минаването на красивият мост над рекичката, която разделя парка на две части: западна и източна, централната алея се разделя пред елипсовидната преходна фигура на две крила. Тези две крила опасват фигурата от север и юг и се сключват пак в едно от другата й страна, пред самите стълби на банята. Голямата баня по своя архитектурен стил, по своята величественост и модерно вътрешно устройство държи първенство в целия Балкански полуостров.
Самата постройка, с квадратура 1 700 кв.м, представлява сложна форма, от един доста дълъг правоъгълник с две крила, издадени източно от двата края, във формата на полукръг. В средата на тоя полукръг се намира величествения портал с високи гранитни колони от страни. Пред портала се намира една доста висока рампа, до която водят отпред широки гранитни стълби, а от страни - широк автомобилен път. Отстрани на стълбата, върху края на рампата, има две големи гранитни вази, из които простират своите дълги внушителни листове двата столетника, като символ на дълголетното първенство което ще има банята, по своята красота и величественост, между останалите бани в България.

Стара Банкя - Голямата баня 1909 г.
През величествения портал се влиза в банята като в храм. И действително тя е храм на физическо здраве, на чистоплътност и духовно облекчение и ведрина. Вестибюла на банята представлява грамадна зала 11 на 11, с твърде висок и художествено изработен свод. В дъното на вестибюла се намира касата, в ляво от нея е кабинета на управителя, и в дясно лекарския кабинет. В страни от ляво и от дясно са поставени две еднакви много луксозни плетени гарнитури за почивка на посетителите след къпането. Мъжкото отделение е от ляво, а женското от дясно и двете са съвсем еднакви по големина и вътрешно устройство. Входовете въвеждат най- напред в доста голяма чакалня, с няколко пейки за изчакване реда, в случай че банята е пълна. От самите чакални два входа водят за ваните - 10 на брой, най- модерно инсталирани и за съблекалните на общата баня, построени на двата етажа по 20. има единични и двойни съблекални, но всички са широки и удобни, снабдени с тоалетни и закачалки. В двете отделения има и по една луксозна салон вана - царската баня.

Самите къпални, със своето модерно устройство и приспособление, отговарят на всички условия за удобство и банско лечение; басейните са кръгли 6,30 в диаметър и вместимост 35 куб.м. минерална вода. Водата се влива в тях чрез три чучура и изтича през три големи горни отвора и по такъв начин лесно се променя и пречиства. Стените, както на басейна така и на цялото помещение, от вътре са облицовани с мрамор.
От лявата страна на басейна се редят три мраморни корита, с двойни чешми за топла и студена вода, на които посетителите предварително се измиват. В дъното на източната част на къпалните се намира по едно отделение с още четири такива корита и двойни чешми, на които става предварителното измиване с помощта на теляци. От туй отделение една врата води още по на изток в парилнята - твърде разкошна, със стъклени стени и широки стълбища, по които сядат посетителите за да се подлагат на действието на парата. В дясно от парилнята е стаята с горещ въздух, а в ляво - отделението за масажиране с удобни легла и специалисти масажисти. От дясно до басейна се редят четири душове, единият от които е специално за нервно - слабите. Водата иде на струи от горе и бие кръстосано, подложеното на лечение човешко тяло ".

Днес, Голямата баня в град Банкя, шедьовър на балнеоложкото строителство от началото на миналия век, както и териториите към нея са изоставени и запустели. Нещо повече, развлекателния комплекс състоящ се от ресторант - градина, минерален плаж и лятно кино, строени през 50 - те години върху част от територията на парка, бяха с лека ръка продадени и в последствие разрушени. Сега на това място, в центъра на град Банкя зее огромна и грозна яма. Минералната вода, символ на Банкя не се използва достатъчно, а самата Баня вече няколко години не работи.


Централният парк на Банкя се намира в самия център на града. Разположен е в уютна котловина с формата на ъгъл, отворен на изток към шосето за София. На север и на юг са съответно платото "Окол" и "Тенев баир", а на запад хълма "Старо село". Заема площ от 59 000 кв.м и включва Централният парк и двата парка в страни от него - на югоизток Малкия парк и на запад - Паркът с Ротондата.
Река Банска минава северно покрай двата странични парка и пресича централния парк. Частично, в района на градината с Ротондата, реката е покрита и върху нея е разположен градския пазар.

Стара Банкя - Ротондата

 

Централният парк в гр. Банкя в планово и обемно-пространствено отношение е изграден по цялостен единен план. Паркът е намерил своето решение, съответстващо на характера на времето, през което е бил изграден.
По отношение на композицията на алейната мрежа преобладават елементите на геометричния парк. Търсено е създаване на главна ос, подчинена на подходите към главния вход на Минералната баня - главен архитектуро и структурообразуващ елемент, на който е подчинено изграждането. Озеленяването на градината е изкуствено създадено, като са подбирани видове, съвместими с условията на терена. Тя е композирана и разположена в съответствие с изискванията на времето при което е устроена градината. Характеризира се със своето богато видово разнообразие, колорит и обем, съхранили духа и традициите на това характерно курортно - балнеоложко селище.

Стара Банкя - Общ изглед


В миналото южната част от землището на град Банкя е била покрита с широколистна гора, основно дъб, клен и габър. Постепенно гората е била унищожавана, а земята превръщана в ниви пасбища и строителни терени. Днес от местните видове най- често срещани са клен, шестил, явор, ясен, дъб, акация, габър. В недалечното минало често срещано дърво е бил брястът, но през последните десетилетия той масово загива от т.нар. "Холандска болест", причинена от вид гъба.
По поречието на река Банска и река Какач растат тополи, върби, елша, а по високите части в близост до планината се среща бук.
Поради специфичната роля на града като курортно селище, още в началото на миналия век е започнало масово залесяване, озеленяване и изграждане на паркови територии, с което облика на местната флора значително се променя. Внесени са голям брой екзотични видове, намерили място предимно в централните представителни части на града.
От изкуствено създадената растителност най-голям дял се пада на иглолистните видове - бор, ела, кипариси, смърч по-рядко бял и черен бор.
Впечатление правят изградените масиви с участието на конски кестен, едролистна липа, източен чинар и др. В дворовете на частните вили и почивни станции може да се види още гигантска секвоя, ливански кедър, а от декоративните - гледичия.
През 60 - те години се засаждат десетки хиляди дървета и цветя. Амбицията на тогавашните управляващи е да превърнат Банкя в град - градина. Само розите по онова време са сто хиляди.
Растителността в централният и двата странични парка изцяло е създадена изкуствено, като са подбирани видове, съвместими с условията на терена.











































Няма коментари:

Публикуване на коментар